Не обичам социалните мрежи. Не съм им привърженик от няколко години вече. Измамното усещане за сплотени семейства и приятелства, покорени върхове в кариерата и набиващото се на очи уж лично щастие ме затормозява. Изобщо – фалшивите емоции са точно там, във виртуалното пространство. Ще се изненадате да видите как тези семейства живеят зад входната врата на апартамента си.
В една от книгите на Антъни Гидънс са публикувани няколко правила за дами, които искат да ограничат риска от изнасилване. Те са създадени от женска организация в САЩ. Реших да разкажа за тях с надеждата, че ще достигнат до колкото се може повече читателки.
Когато на човек му се наложи да потърси психологическа подкрепа, той има нагласи, като някои от тях се оправдават, а други – не. Това е така, защото все още няма достатъчно информация какво клиентът да очаква при сесиите с психолога, каква е основната проблематика, върху която се дискутира, каква е изобщо неговата работа.
Във времена на социална изолация, дистанция и криза имаме все повече потребност да говорим, да бъдем изслушани, да получим подкрепа. Психологическата подкрепа създава умения и механизми за справяне с тази необичайна ситуация, в която се намираме, усещането, че сме приети и разбрани, независимо с каква проблематика сме потърсили специалиста. Аз продължавам да съм на линия за тези от вас, които имате нужда от навременна психологическа помощ. Можете да се възползвате от консултация по два начина:
Тийнейджърските години са времето, в което човек търси своята идентичност, открива себе си, разбирайки, че е уникален, по различни начини. Някои имат потребността да прекрачват граници, да експериментират. Други пък имат нужда да изразят и/или намерят себе си, като анализират действията, желанията, мечтите си. Има също така момчета и момичета, на които им е трудно го направят. Обикновено това е свързано с ниско самочувствие и самооценка. Затова представям 4 безопасни начина, по които един тийнейджър може да изрази не само себе си, но и те да му помогнат да повиши и самооценката си.
