ИЗРАЗЕТЕ И НАМЕРЕТЕ СЕБЕ СИ ПО 4 БЕЗОПАСНИ НАЧИНА

Тийнейджърските години са времето, в което човек търси своята идентичност, открива себе си, разбирайки, че е уникален, по различни начини. Някои имат потребността да прекрачват граници, да експериментират. Други пък имат нужда да изразят и/или намерят себе си, като анализират действията, желанията, мечтите си. Има също така момчета и момичета, на които им е трудно го направят. Обикновено това е свързано с ниско самочувствие и самооценка. Затова представям 4 безопасни начина, по които един тийнейджър може да изрази не само себе си, но и те да му помогнат да повиши и самооценката си.

АВТОРИТАРНИЯТ ПОДХОД КЪМ ВЪЗПИТАНИЕТО... И КАК ОТ ТОВА СТРАДАТ ДЕЦАТА

Чували ли сте пълнолетен, млад човек да казва, че родителите му диктуват неговия живот, че искат да го разделят с половинката, че са обсебени от мисълта той да живее по начин, който те кажат? На мен се случва все по-често да разбирам за подобни истории. Надявам се да имам късмета тази статия да достигне до точно тези родители, за да си дадат сметка какво причиняват на децата си.

НЯКОЛКО НАЧИНА ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ ДОБРЕ

1  Намерете си хоби, което ви харесва, и редовно му отделяйте време. Не е нужно да се занимавате само с нещата, които ви се струват задължителни. Ако ви харесва да карате скейтборд, да играете шах или да четете, имайте предвид, че това е времето, в което усещате пълнота, затова не го пренебрегвайте. Колкото и натоварена да е програмата ви, ще намерите час-два свободни седмично, за да се насладите на хобитата, които обичате. Освен това по този начин ще се справяте по-успешно с останалите си ежедневни дейности.

КАК СЕ ВЪЗПИТАВА ДЕТЕ СЪС САМОЧУВСТВИЕ И УВЕРЕНОСТ В СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Увереност - тази дума се използва все по-често. А изразът "Трябва да си по-уверен/а в себе си!" придобива все по-голяма използваемост в ежедневието. Била съм свидетел на ситуации, в които някой съветва някой друг да е по-уверен. Родителите се карат на децата си, че трябва да са по-уверени. Учителите казват на учениците си същото. Но в крайна сметка почти никой от тях не знае как се достига самоувереност. Отстрани се наблюдава един празен поглед на родителя, учителя или някой друг, когато детето отвърне: "Ами аз не зная как да съм такъв/а!" Понякога отговорът на това стига само дотам, докъдето с "уверен" тон се отсича: "Трябва да си по-приказлив/а, по-"наперен/а", по-инициативен/а". Хммм... И отново в задачата се пита как да се случи това.