неделя, 4 юли 2021 г.

СЪПРОТИВИТЕ НА КЛИЕНТИТЕ ПРИ СЕСИИТЕ С ПСИХОЛОГ

   Когато на човек му се наложи да потърси психологическа подкрепа, той има нагласи, като някои от тях се оправдават, а други – не. Това е така, защото все още няма достатъчно информация какво клиентът да очаква при сесиите с психолога, каква е основната проблематика, върху която се дискутира, каква е изобщо неговата работа. 

  Много хора подхождат с мисълта, че той е „добрата фея“, която с вълшебната си пръчица ще ги „излекува“, „омагьоса“ от раз, и светът ще стане едно по-хубаво място за живеене. Да, последното, при една добра психологическа работа, със сигурност ще се случи, но за съжаление (или пък не) понякога са необходими повече сесии, разговори, въпроси, отговори, за да стигне клиентът до ПРОМЯНА. Промяната е ключов фактор в работата на специалиста и клиента. И на двамата, защото, ако той (вторият) не съдейства в процеса на консултиране, не предоставя възможност на психолога да му помогне, има прекалено много съпротиви, ясно е, че промяна няма да има. Именно съпротивите са онези неща (кои – по-малки, кои – по-големи), които пречат да се осъществява качествена психологическа работа. В първите броеве на е-списание "Психика" бях написала една статия за това какво трябва да очаквате при сесиите си с него, тъй като е ОК да се чувствате несигурни, изплашени, предубедени. Сега ще обърна внимание на ето тези съпротиви, за които говоря, и се надявам, че всеки ще си вземе по нещо полезно.

1.     Закъснявате за часа си. ОК, това може да се случи един или два пъти по уважителни причини, но стане ли тенденция, тогава нещата не са съвсем ОК. За психолога е знак, че щом не проявявате отговорност в тази ситуация, значи надали сте и толкова мотивиран за всеобща работа.

2.           Въобще не пристигате в уречения час. Това вече е ясен знак, че за вас сесиите са несериозна работа и нямате нужда от тях. Също така губите времето на специалиста в очакване да се появите. Пак ще кажа – ако не се чувствате готови за консултация, не се заемайте. Заемете се само тогава, когато сте убедени, че искате да си помогнете, мотивирани сте, знаете защо го правите, имате ЦЕЛ, която да постигнете.

3.           С очакването сте, че само психологът говори. Истината е, че, за да се проведе ефективна сесия, клиентът трябва да изрича на глас това, което го тревожи, измъчва, всичко онова, което да изплува на повърхността. Някои хора се притесняват да плачат в кабинета, приемат го за слабост. Не – това е емоция, която не бива да задържате в себе си, а кабинетът е защитеното пространство, в което можете да сте такива, каквито сте – със своите слабости, страхове, мечти, желания.

4.        С нагласата сте, че с психолога ще разговаряте само за положителни събития. Особено в терапевтичната работа, ще има моменти, в които ще се „връщате“ в миналото си, за да преработвате емоции, създавайки ви усещане за несигурност, „несправяне“, болка, самота и т.н. Така че отново казвам, до промяната не се стига безболезнено. Връщането към стари стереотипи, вярвания, модели на комуникация, защитни механизми е част от процеса.

5.             „Добрата фея“. Щеше да е много хубаво, ако специалистите бяхме такива. С никакви усилия щяхме да подобрим качеството и на собствения си живот. Но, уви. Ние сме просто хора, които имат знания и умения в областта на психологическото консултиране, и приемаме като мисия работата си. И ние понякога имаме повишена тревожност, стресирани сме, различни по естество проблеми чукат на вратата ни.

6.               Границата „специалист – клиент“ се размива. Психологът не е приятел, камо ли любовник (или поне така би трябвало да е, за какви ли случаи не съм чувала). Точно заради това вие отивате при него, тъй като приятелите са пристрастни, склонни са да заемат страна, не са обучени как ЕФЕКТИВНО да помогнат. В кабинета, а и извън него, трябва да се спазват етичния кодекс и личните граници.

7.        Зависите от психолога. Неговата работа е да направи така, че от един момент нататък вие сами да поемете напред и да нямате нужда от него. Това е добре свършена психологическа подкрепа! Тогава трябва само да си стиснете ръцете и да благодарите за ПРОМЯНАТА.

    Автор: психолог Мария Коева

Няма коментари:

Публикуване на коментар