събота, 9 февруари 2019 г.

КАК СЕ ВЪЗПИТАВА ДЕТЕ СЪС САМОЧУВСТВИЕ И УВЕРЕНОСТ В СОБСТВЕНИТЕ СИЛИ И ВЪЗМОЖНОСТИ


Увереност
- тази дума се използва все по-често. А изразът "Трябва да си по-уверен/а в себе си!" придобива все по-голяма използваемост в ежедневието. Била съм свидетел на ситуации, в които някой съветва някой друг да е по-уверен. Родителите се карат на децата си, че трябва да са по-уверени. Учителите казват на учениците си същото. Но в крайна сметка почти никой от тях не знае как се достига самоувереност. Отстрани се наблюдава един празен поглед на родителя, учителя или някой друг, когато детето отвърне: "Ами аз не зная как да съм такъв/а!" Понякога отговорът на това стига само дотам, докъдето с "уверен" тон се отсича: "Трябва да си по-приказлив/а, по-"наперен/а", по-инициативен/а". Хммм... И отново в задачата се пита как да се случи това.

В един от броевете на е-списание за психология "Психика" бях публикувала статия за позитивната психология. Продължавам да наблюдавам каква информация се появява и все така продължавам да смятам, че въпросният дял от науката се превръща в маркетинг. Скоро не съм кликала в един от интернет гигантите, но ако напиша "как да сме уверени в себе си" предполагам, че ще намеря доста материал. Мъдри съвети, сентенции и какво ли още не... Но много малко са хората, които разсъждават върху темата и знаят откъде идва самоувереността. От семейството. Ако родителите са подценявали детето, не са му обръщали достатъчно внимание и не са му засвидетелствали грижи и любов, няма как то да е израснало уверено в себе си. Няма как родителят да очаква, че детето му ще е лидер или инициатор, ако го "тъпче" с обиди. А комплексът за малоценност се изкоренява изключително трудно в зряла възраст.

Ще се концентрирам върху родителското тяло и ще се опитам да отбележа важните акценти по темата.

- Родители, това е ВАШЕТО дете и на никой друг! Заемете се отговорно с мисията "възпитаване", за да бъдете успешни родители, които са отгледали успяващо дете!

- Възпитанието не означава само налагане на правила, ред, дисциплина. Както и "четене на конско", когато детето е сгрешило в нещо. Недейте да забравяте, че вие също сте били деца. Не може да очаквате, че детето ще мисли и действа като възрастен. Важно е да му се обясни къде или с какво е сгрешило, без да се повишава тон и без да се отключват агресивни прояви спрямо него.

- БЕЗ НАСИЛИЕ! Ако смятате, че дете се възпитава с бой, грешите много. Съветвам ви час по-скоро да премахнете подобни мисли от съзнанието си, защото, следвайки такъв модел на поведение, ще навредите изключително на детето си.

- Авторитарният стил на възпитание никак не е актуален вече (родителите, които очакват правилата да се спазват без обяснения и без да се кривва от тях, а детето се превръща в страхливо и социално некомпетентно). Ориентирайте се да бъдете АВТОРИТЕТИ за детето си и ще видите как много по-добре ще се разбирате с него. Щастие е, когато сте намерили път един към друг - да споделя с вас, да ви чувства като близък човек. Когато вашето дете ви има доверие и е благоразположено към вас и вие към него, по-лесно ще си комуникирате и ще намирате конструктивни решения на проблемите. Особено в тийнейджърска възраст, когато младият човек има потребност да бъде изслушван и разбиран. Главната задача на юношеството е тийнейджърът да намери собствената си индивидуалност, да разбере в какво е добър и в какво - не, да развие социални умения, да създаде и да съхрани лични отношения с връстници, приятели.

- За да успеете да възпитате уверено дете, ще трябва да се заемете със задачата в личностен план да развие различни умения и компетентности, които от своя страна да развият усещане за самочувствие. Хубаво е детето да спортува, да е включено в група по интереси - рисуване, танци, музика. По този начин ще открие и приятели, с които споделя общи неща. Включването в доброволни акции и кампании, социалната ангажираност и запознаването с различни глобални проблеми, с които се опитва да се справи човечеството, също са ОК дейности.

- Похвалете детето си тогава, когато е постигнало успех. Недейте да бъдете перфекционисти и да се стремите и детето ви да е такова. Перфекционизмът ограбва от радостите в живота, спокойствието на духа и самочувствието. Изследвания показват, че учениците например, които имат реалистични очаквания за себе си и за бъдещето си и не са натоварени със свръхизисквания от страна на родителите си, се справят много по-добре от учениците, които треперят да не би да се провалят и мислят за последствията от това именно защото най-големият им страх е да не срутят представата за себе си като "отличното и послушно дете". Колкото по-рано детето осъзнае, че не е перфектно, никой човек не е, и прави грешки като всеки, толкова по-бързо ще се справя с напрежението и ще има добро самочувствие и добри резултати.

- Показвайте обичта си към детето. Важно е то да знае, че е безусловно обичано, независимо какво се случва. Да знае, че дори и да е направило някаква грешка, да е наранило някой, да е "кривнало" от пътя, вие сте хората, които са зад гърба му. Маската на "хладнокръвните родители" ще ви дистанцира от детето, а когато не сте в течение какво става с него, има ли проблеми, кое го тревожи и т.н. ще ви е много трудно да реагирате адекватно при възникнал проблем.

- Вие, като зрели възрастни хора, показвайте увереност (надявам се, че я притежавате). Когато вашето дете ви вижда в благоприятна светлина, а не в светлина на мърморещи и недоволни от себе си и живота, то ще "попива" от това.

- Не се притеснявайте да разговаряте с психолог, ако усещате, че изпитвате трудности във възпитанието на детето си. Специалистът не би могъл да заеме функцията ви на родител, но ще се опита да ви даде правилни насоки как да се справите с конкретен проблем.

Автор: психолог Мария Коева

Няма коментари:

Публикуване на коментар