Темата за смъртта (не, не съм повлияна от паниката по
COVID-19).
За много от вас, момичета и момчета, това е тема, която е доста далеч от нещата,
за които разговаряте помежду си и като цяло смъртта е далечна като мисъл в
живота ви (всъщност тя е такава и за нас, „по-възрастните”, поради простата
причина, че смъртта е нещо, което сякаш никога няма да дойде или поне, ако
дойде, няма да е хич скоро). Но е хубаво да сте „образовани” и за нея (статията
може да е полезна и на родители на деца в тийнейджърска възраст).
Аз няма да се
впускам в широки анализи, а само ще акцентирам върху важните неща. Не
забравяйте, че с тази информация винаги може да сте полезни на ваш връстник,
ако той е загубил близък човек и му е трудно да се справи със скръбта. Първо,
ще можете да разберете неговите емоции по-добре, и второ, да му помогнете със
съвет.
Получих писмо от жена,
която наскоро е загубила майка си. В него тя питаше как да се справи с емоциите
и поведението на 15-годишния си син, който осъзнава, че вече няма да види баба
си. Затова нека най-напред да обърнем внимание на фазите, през които
тийнейджърите преминават след загубата на близък човек:
·
Първа фаза – т.нар. отрицание. Те искат
да повярват, че починалият човек ще се върне при тях и че всичко това е само
един сън, от който ще се събудят.
·
Втора фаза – след отрицанието идва
гневът. Тогава обикновено човек се ядосва на починалия или на други хора, без
да има причина за това.
·
Трета фаза – правят се мислени преговори
с Господ. Въпроси като „Ще върнеш ли него/нея, ако направя еди-какво си?” биват
често задавани от тийнейджърите.
·
Четвърта фаза – в нея място заемат
депресията и вината. Най-тежката фаза, през която тийнейджърите се чувстват
виновни за смъртта на близкия си човек. Някои например изпитват угризения, че
не са се държали добре с него и че смъртта му е тяхното „наказание”.
Процесът на скърбене
може да отнеме една или две години. През този период тийнейджърът ще приеме, че
смъртта е неизбежна. Да, той ще продължи да тъгува за близкия си човек, но ще
приеме реалността такава, каквато е. Напълно нормално е да страда от безсъние, да
има трудности в училище, да е объркан и раздразнителен и дори да започне да
проявява интерес към смъртта. Важно е до него да има поне един приятел, с
когото да споделя мислите и емоциите си. Този приятел, от своя страна, трябва
да е търпелив и да му показва подкрепата си.
А това е моят съвет към
момичетата и момчетата, които в момента преживяват нещо подобно – разбирам как
се чувствате. Загубили сте важен човек прекалено рано. Нормално е след това да
загубите мотивация и плановете ви да се объркат. Но помислете си какво би
казал/а той/тя, ако ви види затворени в себе си, изолирани, пасивни, несигурни.
Със сигурност ще се натъжи. Имате цял живот пред себе си и времето е ваше.
Близкият ви човек иска да продължите напред, защото сте силни и ще се справите!
Ако усещате обаче, че ви е трудно да преодолеете скръбта и изпадате в
депресивни състояния, потърсете училищния психолог. Ако нямате такъв,
установете контакт с психолог, който има умения и знания в сферата на
психологическото консултиране и по-специално – който има професионален опит с
проблем като вашия. Някои травми не са лесни за преодоляване и затова ролята на
специалиста в тази ситуация е от голямо значение. Работейки с него, ще можете
да изкарате на повърхността мисли, емоции и чувства в едно защитено
пространство, усещайки подкрепа.
Автор:
психолог Мария Коева
Няма коментари:
Публикуване на коментар