вторник, 3 септември 2019 г.

ХАРЕСВАМ СОБСТВЕНИЯ СИ ПОЛ! HELP!


Тийнейджърите експериментирате и изследвате сексуалността си - това е част от психосексуалното ви развитие. За много от вас само сексуалните фантазии и/или мислите с хора от вашия пол могат да породят чувство на страх, притеснение и обърканост относно сексуалната ориентация. Но тези чувства или поведения не означават винаги, че сте би- или хомосексуални. Вече доста от вас слагате въпросителен до „сексуална идентичност“, но и това не значи, че се определяте като лесбийки или гейове. В крайна сметка сексуалната ориентация е повече от сексуалния импулс и поведение и не се определя единствено от тези две неща. Хомосексуалната ориентация не е избор. Тя е част от личността, а интимните влечения към собствения пол идват непредсказуемо и спонтанно.

В класическото си изследване Кенет Плъмър разграничава четири вида хомосексуалност в модерната западна култура. Инцидентната хомосексуалност е преходна хомосексуална връзка, която не структурира съществено по-нататъшния полов живот на индивида. Примери са училищните увлечения и взаимната мастурбация. Хомосексуалността като ситуативна дейност се отнася до обстоятелствата, при които хомосексуалните действия се извършват редовно, без да се превръщат в основно предпочитание на индивида. В институции като затворите и военните лагери, където мъжете живеят без жени, често се среща хомосексуално поведение от този вид – то се разглежда по-скоро като заместител на хетеросексуалното поведение, отколкото като основно предпочитание.

Личната хомосексуалност се отнася до индивидите, които предпочитат хомосексуалните дейности, но са изолирани от групите, в които това е несъмнено прието. Хомосексуалността е скришна дейност, прикривана от приятелите и колегите. Хомосексуалността като начин на живот се отнася до индивидите, които са „се обявили“ и са превърнали връзките си със себеподобните в ключова част от живота си. Тези хора обикновено принадлежат към гей субкултурите, в които хомосексуалните дейности са част от един определен стил на живот.

ХОМОСЕКСУАЛЕН/А ЛИ СЪМ?

Усещали ли сте привличане към собствения ви пол още в детството? Имали ли сте усещане, че сте „различни” от другите? По време на юношеството, ако наистина сте хомосексуални, тогава ще усещате все по-силно привличане към хора от вашия пол като цяло. Може и да минете през фаза на несъзнателен експеримент със себе си, резултатите от който да не станат веднага ясни. Всичко това често е и плод на бушуващите хормони, които не ви дават мира. При всички положения не е ненормално да изпитвате любовни чувства към хора от вашия пол. Както написах и по-горе, това може да е единично преживяване, което да не се повтори през остатъка от живота ви, а може и да не е. Например – момичетата по принцип са по-нежни едно към друго по време на пубертета, а това не е задължително свързано с хомосексуална ориентация, а с приятелство, доверие и близост. Ще ви трябва време да разберете каква е вашата сексуална ориентация и когато сте готови да приемете реалността, ще имате нужда от подкрепа. Но отсега ви казвам, че дори и да сте с хомосексуални наклонности – защо да трябва да се сбогувате с мечтите ви за семейство (един от най-честите въпроси)? Има много хора, които живеят напълно нормален живот с любимите си. Насърчавам ви да не се опитвате да си слагате етикет, а да се оставите на течението. Най-важното е да се приемете такива, каквито сте!

ЛЮБОВНИТЕ ЧУВСТВА КЪМ НАЙ-ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ

Влюбени сте в най-добрия си приятел, който най-вероятно няма и бегла представа. Вариантите са няколко: 1) искрени сте с него и споделяте чувствата си и се надявате, че той ще остане ваш приятел дори и ако не споделя чувствата ви; 2) не споделяте за любовта си към него и се отдалечавате лека-полека; 3) изчаквате малко време, в което чувствата ви може и да отминат. За съжаление твърде вероятно е да изстрадате любовта си, но това е едно от нещастията на тези емоции – често се влюбваме в неподходящия човек – това важи за всички! Сами ще трябва да вземете решение, но най-важното е да се приемете такива, каквито сте (повтарям)!

РОДИТЕЛИТЕ МИ РАЗБРАХА, ЧЕ СЪМ ХОМОСЕКСУАЛЕН/А

Трудно е за родител да приеме такъв факт, защото всеки родител си изгражда очаквания и представа за това какво ще се случи в живота на детето му напред – да има семейство, да дари родителите си с внуци, да бъде щастливо. Според тях вие няма да сте щастливи, ще бъдете част от „малцинство”, ще бъдете недобре приети от доста хора. И най-вече няма да имате „нормалното” семейство според техните представи. А и хомосексуалната ориентация все още се счита за нещо „неестествено”, следвайки от това, че е психична или сексуална болест. А то не е, както вие сами знаете. Т.е. то дори не е избор в случаите, когато човек винаги е знаел, че не се вписва в общоприетата картина. Вие просто се раждате с тази сексуална ориентация. Има 10% от населението, които са хомосексуалисти, и това е било винаги така. Както има хора, които пишат с лявата ръка, така има и хора, които са с гей предпочитания. Обаче всичко това звучи на едно рационално и фактологично ниво. А на емоционално ниво за родителите нещата стоят по съвсем различен начин. Първо – те търсят вината у себе си, второ – искат да „поправят” ситуацията, трето – те не искат да бъдат поставени в ситуация, в която да се срамуват от детето си и да не могат да споделят пред приятели какво се случва с него – има ли си гадже и т.н. Така че съвсем нормално е да им е трудно и ще минат през един етап на своеобразен „траур” по загубата на детето, което са си мислили, че имат, докато стигнат до етапа на приемане на реалността такава, каквато е. Това е тежък процес, през който ще трябва да минете заедно.

КАК ДА КАЖА НА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ, ЧЕ СЪМ ХОМОСЕКСУАЛЕН/А?

Когато някой ми пише с подобен проблем, усещам някакво спокойствие за възприятието от родителското тяло и повече тревожност за приятелите. Тийнейджърите имате щастието да растете в едно по-либерално и по-толерантно общество (въпреки че аз самата мога и да оборя това мое твърдение) като отношение към сексуалната ориентация. Все още обаче се усеща нагласата: „Аз съм ОК с гейовете, само да не са около мен”. Приятелите ви може да реагират по различни начини – момчетата например даже може да се „изкефят”, защото имат свои еротични представи, за които няма да навлизам в подробности. А момичетата – дали ще се отдръпнат и ще се почувстват заплашени... Това зависи единствено от вас. Как вие ще им поднесете новината, дали ще го направите с гадже подръка, или просто ще пуснете бомбата на някой купон. Дали ще заемете защитна позиция, или ще се държите непринудено и естествено. Ако вие сте с негативна нагласа, много по-вероятно е приятелите ви да прихванат от вас. Можете съвсем несъзнателно да проектирате собствените си страхове върху тях и дори те да не изпитват никакви негативни емоции, вие да възприемате тяхното поведение по определен начин. Затова – действайте тогава, когато е уместно, не демонстрирайте прекалено своите предпочитания и се дръжте естествено, за да възприемат и те новата ситуация по един спокоен начин.

Помощни материали:
Anthony Giddens – Sociology

Автор: психолог Мария Коева

Няма коментари:

Публикуване на коментар