Тийнейджърите
експериментирате и изследвате сексуалността си - това е част от психосексуалното
ви развитие. За много от вас само сексуалните фантазии и/или мислите с хора от вашия
пол могат да породят чувство на страх, притеснение и обърканост относно
сексуалната ориентация. Но тези чувства или поведения не означават винаги, че сте
би- или хомосексуални. Вече доста от вас слагате въпросителен до „сексуална
идентичност“, но и това не значи, че се определяте като лесбийки или гейове. В
крайна сметка сексуалната ориентация е
повече от сексуалния импулс и поведение и не се определя единствено от тези две
неща. Хомосексуалната ориентация не
е избор. Тя е част от личността, а интимните влечения към собствения пол
идват непредсказуемо и спонтанно.
В класическото си изследване Кенет
Плъмър разграничава четири вида хомосексуалност в модерната западна култура. Инцидентната хомосексуалност е преходна
хомосексуална връзка, която не структурира съществено по-нататъшния полов живот
на индивида. Примери са училищните увлечения и взаимната мастурбация.
Хомосексуалността като ситуативна дейност се
отнася до обстоятелствата, при които хомосексуалните действия се извършват
редовно, без да се превръщат в основно предпочитание на индивида. В институции
като затворите и военните лагери, където мъжете живеят без жени, често се среща
хомосексуално поведение от този вид – то се разглежда по-скоро като заместител
на хетеросексуалното поведение, отколкото като основно предпочитание.
Личната хомосексуалност се отнася до индивидите, които предпочитат хомосексуалните
дейности, но са изолирани от групите, в които това е несъмнено прието.
Хомосексуалността е скришна дейност, прикривана от приятелите и колегите. Хомосексуалността
като начин на живот се отнася до
индивидите, които са „се обявили“ и са превърнали връзките си със себеподобните
в ключова част от живота си. Тези хора обикновено принадлежат към гей
субкултурите, в които хомосексуалните дейности са част от един определен стил
на живот.
ХОМОСЕКСУАЛЕН/А ЛИ СЪМ?
Усещали ли сте
привличане към собствения ви пол още в детството? Имали ли сте усещане, че сте
„различни” от другите? По време на юношеството, ако наистина сте хомосексуални,
тогава ще усещате все по-силно привличане към хора от вашия пол като цяло. Може
и да минете през фаза на несъзнателен експеримент със себе си, резултатите от
който да не станат веднага ясни. Всичко това често е и плод на бушуващите
хормони, които не ви дават мира. При всички положения не е ненормално да
изпитвате любовни чувства към хора от вашия пол. Както написах и по-горе, това
може да е единично преживяване, което да не се повтори през остатъка от живота
ви, а може и да не е. Например – момичетата по принцип са по-нежни едно към
друго по време на пубертета, а това не е задължително свързано с хомосексуална
ориентация, а с приятелство, доверие и близост. Ще ви трябва време да разберете
каква е вашата сексуална ориентация и когато сте готови да приемете реалността,
ще имате нужда от подкрепа. Но отсега ви казвам, че дори и да сте с
хомосексуални наклонности – защо да трябва да се сбогувате с мечтите ви за
семейство (един от най-честите въпроси)? Има много хора,
които живеят напълно нормален живот с любимите си. Насърчавам ви да не се
опитвате да си слагате етикет, а да се оставите на течението. Най-важното е да
се приемете такива, каквито сте!
ЛЮБОВНИТЕ ЧУВСТВА КЪМ НАЙ-ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ
Влюбени сте в
най-добрия си приятел, който най-вероятно няма и бегла представа. Вариантите са
няколко: 1) искрени сте с него и споделяте чувствата си и се надявате, че той
ще остане ваш приятел дори и ако не споделя чувствата ви; 2) не споделяте за любовта си към него и се
отдалечавате лека-полека; 3) изчаквате малко време, в което чувствата ви може и
да отминат. За съжаление твърде вероятно е да изстрадате любовта си, но това е
едно от нещастията на тези емоции – често се влюбваме в
неподходящия човек – това важи за всички! Сами ще трябва да вземете решение, но
най-важното е да се приемете такива, каквито сте (повтарям)!
РОДИТЕЛИТЕ МИ РАЗБРАХА, ЧЕ СЪМ
ХОМОСЕКСУАЛЕН/А
Трудно е за
родител да приеме такъв факт, защото всеки родител си изгражда очаквания и
представа за това какво ще се случи в живота на детето му напред – да има
семейство, да дари родителите си с внуци, да бъде щастливо. Според тях вие няма
да сте щастливи, ще бъдете част от „малцинство”, ще бъдете недобре приети от
доста хора. И най-вече няма да имате „нормалното” семейство според техните
представи. А и хомосексуалната ориентация все още се счита за нещо
„неестествено”, следвайки от това, че е психична или сексуална болест. А то не
е, както вие сами знаете. Т.е. то дори не е избор в случаите, когато човек
винаги е знаел, че не се вписва в общоприетата картина. Вие просто се раждате с
тази сексуална ориентация. Има 10% от населението, които са хомосексуалисти, и
това е било винаги така. Както има хора, които пишат с лявата ръка, така има и
хора, които са с гей предпочитания. Обаче всичко това звучи на едно рационално
и фактологично ниво. А на емоционално ниво за родителите нещата стоят по съвсем
различен начин. Първо – те търсят вината у себе си, второ – искат да „поправят”
ситуацията, трето – те не искат да бъдат поставени в ситуация, в която да се
срамуват от детето си и да не могат да споделят пред приятели какво се случва с
него – има ли си гадже и т.н. Така че съвсем нормално е да им е трудно и ще
минат през един етап на своеобразен „траур” по загубата на детето, което са си
мислили, че имат, докато стигнат до етапа на приемане на реалността такава,
каквато е. Това е тежък процес, през който ще трябва да минете заедно.
КАК ДА КАЖА НА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ, ЧЕ СЪМ
ХОМОСЕКСУАЛЕН/А?
Когато някой ми
пише с подобен проблем, усещам някакво спокойствие за възприятието от
родителското тяло и повече тревожност за приятелите. Тийнейджърите имате
щастието да растете в едно по-либерално и по-толерантно общество (въпреки че аз
самата мога и да оборя това мое твърдение) като отношение
към сексуалната ориентация. Все още обаче се усеща нагласата: „Аз съм ОК с
гейовете, само да не са около мен”. Приятелите ви може да реагират по различни
начини – момчетата например даже може да се „изкефят”, защото имат свои
еротични представи, за които няма да навлизам в подробности. А момичетата –
дали ще се отдръпнат и ще се почувстват заплашени... Това зависи единствено от
вас. Как вие ще им поднесете новината, дали ще го направите с гадже подръка,
или просто ще пуснете бомбата на някой купон. Дали ще заемете защитна позиция,
или ще се държите непринудено и естествено. Ако вие сте с негативна нагласа,
много по-вероятно е приятелите ви да прихванат от вас. Можете съвсем
несъзнателно да проектирате собствените си страхове върху тях и дори те да не
изпитват никакви негативни емоции, вие да възприемате тяхното поведение по
определен начин. Затова – действайте тогава, когато е уместно, не демонстрирайте
прекалено своите предпочитания и се дръжте естествено, за да възприемат и те
новата ситуация по един спокоен начин.
Anthony Giddens – Sociology
Няма коментари:
Публикуване на коментар