Ех,
страшно нещо е подражанието! Да бъдем обективни – всеки е подражавал
или подражава на нещо. Било то на певец, актьор, моделът от корицата на
списанието, съученикът от съседния клас… Нормално е – човек все се
стреми да е това, което другият е повече. Нито ще му се подиграват, нито
ще получи приза „задръстен/а”.
В
нашето съвремие подражанието влиза с висока скорост. То може да се
открие във всеки/а „по-готин/а”, както казах – модел, певец, „яката
мадама от училище” и т.н. Социалните мрежи също подпомагат да не се бяга
от образа на „най-готиния, най-харесвания и най-великия”.
Когато
отворите профила на някой приятел, виждате снимки. Те са тип: „Селфи,
муцунка, леко присвити очи и стойка два варианта – или с ръка, поставена
на кръста, или с присвит крак (характерно за момичетата)”.
Когато
обаче отворите профила на втори, трети, четвърти, пети и n-ти приятел,
виждате на снимките същите стойки, жестове. Това е ПОДРАЖАНИЕ.
Как
ще си правим „обикновени снимки”, като модата (не бих я нарекла дори
такава, а по-скоро опити човек да е като останалите) е „кифленско”
държание, селфита, под които има някоя мъдра мисъл, и имитация.
Подражанието се наблюдава и под друга форма. Например – как онзи/онази ще е пушил/а марихуана, а аз не? Трябва
да сме „в час” какъв е ефектът на тревата, защото, ако сме в компания, в
която повечето са пушили, какво ще разкажем ние?
Може
да ни помислят за „задръстени”, старомодни и в крайна сметка е голям
рискът да ни „отцепят” от ГРУПАТА. Тя е важна от гледна точка на това,
че човек се идентифицира спрямо нея и за да се задържи там, трябва да е
като останалите в нея. Затова понякога той може да направи неща само и
само членовете на групата да не го „отритнат”.
Стремежът към притежание на нова и скъпа техника например също е част от подражанието. Някак
си не върви съседът да има последен модел телефон, нищо че го използва
основно за „гъзария”, за да се похвали колко е добра камерата му и как е
водоустойчив. А манията за това каква марка телефон ще има човек дори
мисля да не я коментирам. Оказва се явно, че човек преценя що за стока е
другият по марката на телефона.
Подражанието на нещо се наблюдава най-вече в тийнейджърските години. Тогава
всеки търси себе си, с какво да се идентифицира (за втори път повтарям
тази дума), накъде да се „насочи”, тогава е времето за експерименти и
въобще търсенето на собствен стил.
По-нататък
човек би трябвало вече да е улегнал, намерил посоката, в която иска да
се движи, и да загърби малко по малко прекалената суета и вглеждане
непрекъснато в околните, за да получи тяхното одобрение.
Да
поразсъждаваме – доколко е полезно непрекъснатото сравняване с другите и
стремежът към това човек да е такъв, какъвто те очакват да е? Доколко е
конструктивно човек да бяга от истинския си образ, за да си създаде
фалшив, но приемлив за обществото?
В
днешно време все се говори за оригиналност, нестандартност,
екстравагантност, креативност. Е, оригинални и нестандартни няма как да
станем тогава, когато тичаме след стадото. Последните две понятия са
свързани с първите две, така че все още сме много далеч от приемането на
такива, каквито сме и спокойното „виреене” в собствената ни кожа.
Автор: психолог Мария Коева
Няма коментари:
Публикуване на коментар