Социалните мрежи и влиянието им върху нас

Социалните мрежи – една от провокациите на 21 век или просто средство за по-лесна и по-достъпна комуникация с хора от цял свят. Те така са ни завладели, че буквално не можем да отлепим очи от екрана на таблета/телефона. 

 

На колко от вас им е направило впечатление например как компания, отишла на кафе, „скролва” нещо? Няколко човека, вместо да използват свободното си време, за да се забавляват и да обменят думи „очи в очи”, харесват, споделят и тагват.

Признавам, че и на мен се е случвало, но в подобна ситуация съм била провокирана да си разглеждам телефона, когато виждам, че човекът, с когото съм излязла на кафе, прави същото. На това му се казва „скука” и „неуважение”. Неуважение към него, него и него. Скука от нямане какво да се прави и стигаш до извода, че май е било по-добре да си останеш вкъщи, щом уж така готино ще си прекарваш на кафе.

Объркано стана, нали? Е, благодарете не само на социалните мрежи, но и на всички технологии, които са около нас и които объркват света ни. 

Скоро бивш ръководител на една от социалните мрежи каза, че хората са били програмирани от употребата на социалните мрежи, макар и да не осъзнават това. В момента те са изправени пред решението до каква степен са готови да се откажат от „интелектуалната си независимост“ в тяхно име.

Британски журналист и изследовател, преподаващ „Дигитална журналистика”, смята, че съвременният човек се опитва да запълни емоционалните си празнини чрез своя „feed”, но всъщност по този начин ги разширява. Психолозите пък дефинираха зависимостта от интернет като „зависимост от социалните мрежи”.

Покрай социалните мрежи зачестиха множество случаи и на кибертормоз. Статистиката сочи, че над половината от тийнейджърите са били обект на онлайн тормоз и приблизително същият брой са участвали в него. При подобен вид тормоз се изпращат заплахи, обиди, разпространение на невярна информация за личността, за да му навреди и много други. Над 25% от тийнейджърите са били многократно тормозени чрез мобилните си телефони или интернет.

Тази информация трябва да ни предостави обратна връзка относно това доколко са полезни социалните мрежи за хората и доколко разрушават, макар и бавно, пълноценната комуникация между тях. Разбира се, интернет е чудесно средство за общуване между хора, които по стечение на обстоятелствата са далеч един от друг. Тогава видеоразговорите са идеална алтернатива за скъсяване на дистанцията. Много приятели, близки и роднини са заминали извън родината. Но в случая не говорим за това. 

Хубаво е да си зададем някои въпроси:

–   Съществуването ни зависи ли от това колко likes ще имаме?

–   Колко важно за нас е да сме уведомени кой каква снимка е качил, къде е направена тя, какво даден потребител яде в момента, кога се е събудил?

–   Ще ни затрудни ли да честитим рождения ден на приятел по телефона, отколкото да го „tag”-нем под някоя картичка и отдолу той да ни изпрати просто емотикон?

–   Ще станем ли по-милосърдни и по-човечни, като споделим някакъв банален текст как сме против това и онова?

–   Ще придобием ли по-голяма смелост да казваме директно какво мислим, а не да се „спасим”, че „може да го напишем”?

И още подобни въпроси. 

Няма как да оставим настрана новите технологии. Както и социалните мрежи. Наистина, в забързаното ежедневие, в което живеем, те са ни необходимост. Но поне докато сме с любимите хора, да се опитаме да обърнем заслужено внимание на тях, а не на „приятел” от нашите 500+. Защото „приятелите” в социалната мрежа лесно се изтриват, но приятелите с истинско П остават с нас и в добро, и в лошо.

Автор: психолог Мария Коева